01 Предговор
Светът принадлежи на можещите. Дали е вярно? Само до някъде, но е сигурно, че можещите се чувстват по-добре. Неможещите, но искащи, пълзят като охлюви, крият се и оставят само диря слуз. Горко на тия които са ги подкрепили. Повечето от тях не разбират, че това е голямо мъчение за тях и околните.
В тази сайт представям гледната ми точка през 2018 за работата ми през мандат 2003-2012, за нещата които се случиха и оценка на резултатите от 8 годишния труд.
Опитвам се да си спомня за успешните неща, неуспехите и неудачите, които не бяха малко, се опитваме да ги забравим. Но те упорито ни напомнят, защото бяха в общия план за развитие на камарата и днес ги виждаме и усещаме. Доста колеги допринесоха за задния ход, някои от неразбиране и негамотност, други от липса на лично мнение, трети с користни цели / тези май бяха най-много /. Някои от тях отидаха и по-напред, но полза от това за колегията няма.
Лично Аз съм доволен от себе си и смятам, че направих максималното, което беше във възможностите ми. Приключих двата си мандата, които законът ми позволяваше с лично удоволетворение, впрочем сещам се за членове на Управителния съвет, които се бориха и за трети мандат и дори стигнаха до съд с КИИП.
Дали си заслужаваше всичко това, устойчиви ли бяха нещата които изградихме или бързо приключиха. Какво значи приемственост и как тя се охранява, от хората след теб или от институциите. Можем да се поучим от чуждия опит. През месец октомври (2018) ще бъда в Лондон за честването на 200 години от основаването на ICE. Англичаните го умеят това, те са успели благодарение на съхраняването на добрите неща, които са създали, а и го правят от много години.
Съставих това издание, воден от желанието ми да отразя обективно и фактологично работата ми през мандат 2003-2012 и резултатите от 8 годишния труд, положен от мен за изграждане на професионалната организация КИИП.
Постигнато бе много. Останаха и ненаправени неща.
Направеното от личности не трябва да се забравя и пренебрегва, за да не отблъскваме други, които могат да направят същото. Защото едно е да искаш, друго е да имаш визия и да можеш.
Благодаря за подкрепата на всички мои съмишленици през този период. Пожелавам здраве и професионални успехи на висички колеги.
инж. Димитър Начев
Председател КИИП София – град
Мандат 2003-2012
